Вузовете ни са равностойни на западните университети

Над 70% от студентите ни имат собствен бизнес, казва Димитър Димитров

През 1992 г. Димитър К. Димитров учредява Висше училище по агробизнес и развитие на регионите в Пловдив. Вузът членува във Вишеградската асоциация на университетите /VUA/ и Европейската асоциация на университетите /EURASHE/. Работил е като мениджър, инженер, ръководител катедра, доцент, професор по управление, ректор, зам.-министър на земеделието, председател на Федерация на земеделските кредитни кооперации /проект на ЕС/, председател на Национална борса за интелектуални продукти към Съюза на учените, член на УС на Съюза на учените – Пловдив, ръководител на национални и европейски проекти, член на УС на Българска асоциация на фермерите и др. Създател на: научното списание „Ново знание", академично издателство „Талант"; академичен медиен комплекс „Натурал". Член на дружеството на писателите – Пловдив. Удостоен с: Почетния знак на Пловдив за принос към науката и образованието; носител на наградата „Пловдив" за развитие на културата; доктор хонорис кауза; почетен професор и др.

- Проф. Димитров, наскоро ръководеното от Вас Висше училище по агробизнес и развитие на регионите стана обект на нападки, заради нетрадиционната оферта към студентите.
- ВУАРР чества 25-годишнината от своето създаване. Академичният и студентският съвет обсъдихме варианти. Първо гласувахме лимит на разходите 50 000 лева. Имаше много предложения. Едното беше да се направи голям коктейл за хиляди хора. Второто - да се отпечатат 5-6 хиляди тениски с рекламен надпис. Третото - да се дарят 25 подаръка, по повод 25-годишнината. Студентите подкрепиха този вариант. Бяха категорични. Изтъкна се, че от коктейла няма спомен. Рекламните тениски обикновено никой не ги носи - не са ефективни. А 25 подаръка (изтеглени с жребий) ще ощастливят реално студентите. Това ще бъдат полезни придобивки, които могат да ползват в своята работа. Имаше дебати дали това да се отнася и до настоящите студенти. В крайна сметка се реши да се даде шанс и на тези които се обучават, и на тези които ще бъдат приети в първи курс – за бакалаври и магистри.
Още през месец март авторитетен вестник отрази новината. Необяснимо е защо сега се възбужда този дебат. Беше подчертано, че 25 подаръка са предназначени за 25-годишнината на ВУАРР, а не за привличане на студенти.
По-късно някой е тиражирал невярна информация, че тези подаръци са „примамки" за кандидат-студенти. Според директорите на гимназии, кандидат-студентите решават къде да учат най-късно през октомври, предходната година. Второ. По никакъв начин не се наблюдава нарастване на кандидат-студентите в нашите структури.Трето. Думата „примамка" е обидна за мислещи същества.

- И все пак това е някаква PR акция?
- Да. Възможно е да се получи такъв ефект. През целия четвъртвековен период върху реномето на нашето висше училище няма никакви петна. Може би заради това много наши гости са ни упреквали, че нашето висше училище е качествено и престижно, но хората не знаят за него.
Освен това, считаме, че е напълно нормално да се информира обществеността за 25-годишния ни юбилей.

- И все пак защо някои университети се подразниха от Вашите инициативи?
- Вероятно се заблуждават, че някакъв контингент от кандидат-студенти ще се подведат, ще се насочат към нас, а не към тях. Фактите показват, че това не се случва. Мисля, че в условията на демократична култура и диалогичност, бихме могли да успокоим тона и да бъдем на необходимото академично ниво. Всички университети са едновременно в едно академично общество, но и са конкуренти. България е три пъти по-малка от Москва и всички кандидат-студенти могат да избират измежду 50 университета.

- В медиите се появиха слухове, че ВУАРР няма акредитация?
- В България не може институция да обучава студенти, без акредитация. Министерство на образованието въведе много строг контрол, както за поддържането на регистър на студентите, така и за окомплектоване на дипломите за висше образование с холограмни стикери. Нека обществото да знае, че отдавна са невъзможни тези практики, които преди 20 г. се наричаха „сергия за продаване на дипломи".
ВУАРР стриктно си изпълнява ангажиментите спрямо ЗВО и изискванията за институционални и програмни акредитации. Удовлетворени сме от подхода на Национална агенция за оценяване и акредитация да се засилва международния елемент в процедурите. Ние бяхме сред първите висши училища, акредитирани с участието на професор от Сорбоната. Наскоро завърши успешно процедурата ни по институционална акредитация. Спазваме стриктно и ангажиментите си по САНК.

- Как се оцелява 25 години на образователния пазар, който преминава през невероятни катаклизми, без бюджетна субсидия?
- Когато през 1991-92 година внесох проекта за учредяване на висшето училище в Министерството на образованието и науката, поискахме бюджетна субсидия. Проектът ни беше одобрен, но субсидията беше отложена за следващата година. В крайна сметка не се получи бюджет през никоя от следващите години и се наложи да развиваме висше училище на самоиздръжка. Благодарение на това през тези години икономисахме на държавата 130 млн. лева, колкото щеше да струва издръжката на учебния процес. Академичният състав и администрацията достигнаха стотици през тези триста месеца. Няма случаи да са забавени заплатите дори с един ден.
Непрекъснато провеждахме анонимни анкети със студентите за качеството на преподавателите. Това много ни помагаше. Изследвахме мотивацията на кандидат-студентите. Установихме, че никой кандидат-студент не е дошъл заради реклама. Всички посочваха като източник на тяхната мотивация вече учещ при нас студент: приятел, роднина, съсед, съученик. В първите години имахме преподаватели и на основен договор, и на хонорар. Случваше се колеги от друг университет да се опитват да нарушават дисциплината на учебния процес чрез съкращаване на часовете за лекции. Но студентите не го позволяваха. Студентите, които плащат, си искат образователния продукт. Никой не иска да си губи времето и парите за нереално обучение.
Над 70% от нашите студенти имат собствен бизнес или наследяват бизнеса на своите родители.
Оказа се, че за тях придобиването на компетентност е много по-важно, отколкото дипломата. През всички тези години ръководството провеждаше непрекъснат диалог със студентите, преподавателите, администрацията. Развивахме нови идеи. Прилагахме практики от добри университети. Всичко това ни позволяваше да идентифицираме проблемите и да реагираме адекватно.

- Кризата за студенти до такава степен изкриви приемната кампания, че университетите прилагат какви ли не хватки да привличат кандидати – записват хора, преди да са завършили средно образование. Държавни вузове опрощават таксите за първата година. А в някои бяха констатирани и сериозни финансови злоупотреби с бюджетни средства?
- Споделих Ви вече, че ние сме 50 конкуренти. Не е почтено да упрекна колега-ректор, заради неговите усилия, водещи към просперитет на ръководения от него университет. Ако не се нарушава закона, нека да има нови идеи. А за нарушителите на закона си има правоохранителни органи. Тях питайте.
Що се отнася до демографската криза, мисля, че е наложително да проучим и приложим опита на САЩ за привличането на мозъци от цял свят.

- Вашите опоненти твърдят, че сте на дъното на рейтинговата система? Как Ви се отразява това?
- Нашата мисия е да осигуряваме възможности за образование в регионите. Там младите хора се явяват дискриминирани по географски и социален признак. Много от тях не могат да си позволят разходите за следване в големите градове. Няма друго висше училище, което да се е насочило към този контингент. В регионите заплатите са сравнително по-ниски, спрямо тези в столицата. А това е един от водещите показатели за рейтинговата класация. Но по показателя „Удовлетвореност на студентите от качеството на учебния процес" сме традиционно сред първите. За нас това е най-важният фактор. Тук е мястото да изкажем уважение към университетите, които са на първите места в рейтинговата система, като комплексна оценка. Те не трябва да се тревожат за недостиг на студенти.

- Какво е нивото на обучение при вас днес, когато не е тайна, че качеството на учебния процес у нас е занижено? Имате ли данни за реализацията на студентите ви? Или и при вас идват хора просто за диплома?
- Това, което не можем да си позволим е да говорим за ниско качество във висшето образование. Първо, защото не е така. И второ, защото по този начин отблъскваме и български, и чуждестранни студенти. Работим в едно общо европейско образователно пространство. Непрекъснато участваме в международни проекти и научни конференции, с авторитетни западни университети. Следва дебело да се подчертае, че нашите висши училища са равностойни партньори. Боли ме, че само в сектор „Висше образование" се говори за лошо качество и то много често от самите нас. Включително и представители на Министерство на образованието от предишни екипи. Не е ли абсурдно министърът на туризма да каже: „Качеството на туристическите услуги у нас е лошо".

Дано спре това необяснимо самоохулване. То е контрапродуктивно за бъдещето на България!

Качеството на учебния процес зависи  и от висшето училище, и от самия студент. Да, има малък процент студенти, които идват при нас просто за диплома. Но ние сме убедени, че 70% идват, за да учат сериозно. Те са дълбоко мотивирани, че техния бизнес, тяхното богатство зависи от нивото на компетентностите, които ще  придобият в университета. Нашите кадри се реализират в регионите, които са като малки държави. Там има управление, икономика, финанси, производство, преработка, туризъм, информационни технологии и много други сектори за реализация. Хубавото е, че се реализират 100%. На поредица от акредитации, представителите на Агенцията по заетостта категорично заявяваха, че наши възпитаници  регистрирани като безработни няма.

Разработката на специалностите, свързани с управлението на общините беше много успешно. До този момент общините се управляваха на принципа "проба-грешка". Сега вече имаме редица кметове, експерти, общински съветници, които работят компетентно. Благодарение на тези компетентности се удовлетвориха реални обществени потребности.

- С каква материално-техническа база разполагате? Къде се води практическото обучение?

- Сградният фонд ни е над 16 хиляди кв. м. разгъната площ. Имаме отлични лаборатории. Имаме учебно-експериментални полета, които поддържахме и развивахме през целия 25-годишен период в Пловдивски, Великотърновски и Русенски регион. В тях се провеждат научно-приложни изследвания. Ще признаем, че нямаме нито средства, нито капацитет за развитие на фундаментална наука. Може би, някой ден ще стигнем и до там. Но на този етап считаме, че най-важното е висшите училища в България /с изключение на няколко многопрофилни университета/ да обслужват бизнеса, да подпомагат неговата конкурентоспособност и да решават проблемите му чрез научния си потенциал.

Един пример. Благодарение на нуждите на регионалния бизнес наскоро учредихме "Лаборатория за оценка на риска". Бизнесмените са доволни от това наше решение.

- Какво е посланието Ви към кандидат-студентите?

Да избират специалност както по сърце, така и по перспектива за реализация. Да ползват рекламите само за информация, а да взимат решение, след като са разпитали тези студенти, които вече учат там.